Страница 5 - Ревюта

„Момичето, което предсказваше миналото“ или за изкуството да бъдеш гноп

Новата книга на Красимир Димовски носи подзаглавието 13 невръстни разказа. Макар че това е една приятна закачка с възрастта на героите, истината за друга – те са зрели, пълни с мъдрост, но не са презрели – все още носят надеждата у себе си, а и я дават на читателите. В текстовете има белоснежна топлина и чиста наивност, които сякаш липсват на съвременния човек.

Тайните на "Мъгливото езеро"

Добре дошли в градчето Фог Лейк. Това е спокойно красиво място, където всеки познава всеки. Но след един инцидент в пещерите покрай града, всичко се променя – хората се променят.

"Посланието на Пандора" - предизвикателството на истината

Ако очаквате трилър, един от онези романи, в които Сиера поднася грабващи мистерии от дебрите на необятната си фантазия... не си губете времето, спестете парите си и не се разочаровайте от автора, само защото не е това, което сте очаквали. Книгата представлява жанрово предизвикателство, носещо мъдростта на човечеството под формата на писма от леля, имаща амбициозната цел да обясни днешните болни времена на едно едва навлизащо в живота 18 годишно момиче.

"Животът е роман" - между страданието и надеждата

Още щом научих, че Гийом Мюсо ще има нова книга, вече нямах търпение да я прочета. Младият французин завладя света със своите романи, не само заради заплетените сюжети, които ражда умът му, но и с безупречния си и невероятно красив изказ. Винаги, когато чета негова книга, се чувствам така сякаш авторът ме хваща за ръка и заедно преминаваме през всяка страница.

Знание и минало се преплитат в "Посланието на Пандора"

„Посланието на Пандора“ е книга, която може да те подлъже с външният си вид. Със скромните си 185 страници и красиви илюстрации, те повежда в един богат свят на митове, легенди, и пътешествия из миналото и настоящето.

В деня на осемнадесетия си рожден ден Арис получава странно писмо от своята леля. В това писмо се крие тайна, която обяснява произхода на човешкия вид и миналото на планетата Земя. Хавиер Сиера пише книгата по време на карантината, наложена заради COVID-19. Тази тема също се засяга, но индиректно. Това е само една от многото идеи.

Историята проследява различните тези за произхода на живота, като се обръща особено внимание на панспермията. Това е научно течение, според което животът на Земята е бил пренесен от други далечни места от Космоса. Много са теориите, които биха обяснили как е възникнал живота, от къде се е появила материята и как се е организирала в тези сложни, познати ни днес структури. За съжаление и до ден днешен няма напълно доказана и обоснована теория. Едни

Исторята на един живот в "Море от спомени"

Море от спомени“ от Фиона Валпи е книга за любовта, която ни поглъща, за любовта, която прави живота смислен. Тази книга ни говори за изборите в живота, за превратностите в него и за това, че във всеки един от нас се крие силата да продължи напред и въпреки всичко да бъде щастлив.

"Живописна България" през погледа на Иван Вазов

Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:

„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“

Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-големия ни писател. В своите бележки Иван Вазов е мечтателен,

Отклонението на любовта

“Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в моя живот е тази грешка“ 

Неда и Боян са млади, амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се на никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг… Десет дни - толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно.

Но любовта им остава жива…не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно, или не, едно най- обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соц-а, а тя - археолог. Той участва активно в изграждането на Новия свят, а тя се рови из останките от миналото…

Ярък контраст! Срещата

„Първият след Бога“ – защото свободата няма цена

„А времето не само помни, но и припомня...“

Неда Антонова е една от най-добрите съвременни български авторки, посветила се на писането на исторически романи.Новият роман на авторката разглежда образа на Васил Левски - Апостола на свободата. 

„Първият след Бога“ е роман за борбата на един човек, отдал живота си за освобождението от османската власт. Всичко в романа се основава на действителни събития от живота на Левски. Неговата борба, неговия живот, неговата любов. Авторката преплита исторически събития с художествена измислица, за да ни даде един завършен образ, който да ни служи за пример. В книгата освен с исторически събития, читателят се сблъсква с една непрестанна борба на доброто и злото, на алчността и жаждата за власт. Нишките така се преплитат, че неусетно човек се усеща въвлечен в повествованието от преди 150 г.

„Светът е диво животно, дете! Светът е звяр! И честита е всяка душа, намерила в себе си кураж да се спаси от челюстите на звяра...“

Образът на Васил Левски, изграден

„Случки в близката нереалност“ – различната картина на живота

“Нищо, никога, никъде и при никакви обстоятелства не се случва в този свят”

“Светът нямаше сили да се промени дори и на милиметър“

След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално. Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в никакви рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка. Героите са живи колкото и ние с вас. И четейки, човек няма как да не се пренесе в близката нереалност, да не усети всяка болка, всяка усмивка, всяка сълза и всяко чувство завладяло героя. Поетично-красивят език на Блехер контрастира на действителността в романа и на мислите и чувствата на героите.

“Какво представлява чувството ми за реалност? Около мен се е възвърнал животът, който ще живея до следващия си сън. Сега се боря с реалността. Крещя, умолявам някой да ме събуди. Да се опомня в друг, в друг живот – истинския.”

Въздействието на текстовете се засилва още повече от черно-белите рисунки, разкриващи