Блог

„Как да общуваме на работното място“ - Изпитани съвети за успешна делова комуникация

Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени.

"Татуировчикът на Аушвиц" - истинска история за любов и за война

Има нещо жестоко красиво в книгите за война и любов. "Татуировчикът на Аушвиц" е точно такъв роман: покъртителна любовна история на двама души, оцелели в лагерите на смъртта, живели в тежки времена, лишени не само от свободата си, но и от достойнството, имената и самоличността си.

Любопитен е фактът, че първоначално романът е бил замислен от авторката като сценарий за филм, но постепенно идеята се превъплъщава в литературен шедьовър. Хедър Морис посвещава три години от живота си в лични срещи с Лудвиг Айсенберг (в книгата е представен като Лали Соколов), който постепенно й разкрива най-съкровените моменти от невероятната история на живота си.

Забележително е как авторката описва сцените на трагична смърт и нечовешки издевателства, но и страстна любов между героите кратко, стегнато и ясно: без обстоятелствени описания, които да затормозяват сюжета и читателя. Точно в това се състои гениалността на нейното повествование, което ви покосява право в сърцето чрез своята брутална от

"Странстващият алабатрос" - за дългия път към щастието и вечния стремеж да откриеш мястото си в света

„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те години, пренася ни в самотата на космополитния Брюксел и завършва на брега на Сена, в оживения, творчески Париж. И макар някои от местата, на които героинята се спира в търсене на щастието, да са чужди и непознати, трудностите, които среща по пътя са универсални и всеки читател може да се припознае в нейния стремеж да открие къде принадлежи наистина.

"За" българското фентъзи!

Аз съм човек с предразсъдъци. Искрено вярвах, че родната литература няма да създаде добро фентъзи. Защо ли? Защото съм от поколението, което израсна с книгите и филмите за Хари Потър, което се запозна с „Властелинът на пръстените“ в киното, но заради него се запали по четенето. И оттук идват предубежденията ми.

Тази ми нагласа обаче изчезна в мига, в който прочетох „Софийски магьосници“ на Мартин Колев, която е чудно въведение в магьосническия живот на София, изпълнен с фракции, сблъсъци, конфликти, магмилиция и необходимите висшестоящи органи. Само магически пръчки няма. Но има нещо много по-подходящо - амулети. (Не смятате ли, че пръчките заемат много място и са неудобни за носене? Амулетът от друга страна може да е всичко. Включително и пластмасов пръстен от близалка!)

Сюжетът следва изграждането на класическата вълшебна приказка - маргиналният герой, който открива своите сили, доказва силата и таланта си и... оженил се за принцесата и заживели щастливо? Да, ама не! Мартин Колев

Четири приятелки в една опасна "Игра на лъжи"

Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру

Носталгия по морето с "Морски записи"

„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."

Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...

„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”

Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?

Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази,

Потопете се в една необикновена история за смисъла на живота

Джон Стрелеки публикува книгата си сам през 2012 г. и оттогава са продадени над 2 милиона копия от нея в цял свят. През 2015, 2016 и 2017 г. е на първо място по продажби в категория нехудожествена литература в Германия. Днес книгата е преведена на над 34 езика и се работи по филмовата й адаптация, която се очаква да излезе през 2020 г.

"Дом" - един разказ, преплел множество човешки съдби

За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.

"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина.

Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвеж

„Прекалено шумна самота“ – обяснение в любов към книгите

„Прекалено шумна самота“ е моята първа и невероятна среща с чешкия писател Бохумил Храбал. Книгата ме привлече със заглавието си, тъй като, признавам си, името на автора не ми говореше нищо. Прочетох анотацията и си казах: Защо не?

„Само на слънцето е позволено да има петна” - Гьоте

Историята ни пренася в Прага, 70-те години на ХХв., в мазето на Хантя, който от тридесет и пет години пресова стара хартия и това е неговата love story. Хантя, „нежният касапин“ пресова старата и мръсна хартия, превръщайки пресованите кубове в произведения на изкуството. И измежду тази мръсна хартия, той успява да спаси редките книги, които прибира вкъщи и страстно чете. Образован против волята си, Хантя започва да живее в света на книгите, да мисли, и да се чуди тези мисли негови ли са или ги е прочел някъде?

Благодарение на книгите, светът на Хантя става по-красив и изпълнен със значение. За всяко нещо „нежният касапин“ намира обяснение в книгите. И пак благодарение на

Прошка и всеобхватна, безсмъртна любов в "Лисицата" на Галин Никифоров

„Стара китайска притча разказва, че лисицата била единственото животно, което знаело тайната на „златното хапче“- безсмъртието. Самата лисица също била безсмъртна, но не искала да живее вечно. Търсела кого да заобича и да умре с него.“

Познавам стила на Галин Никифоров от романа му „Къщата на клоуните“. Започнах „Лисицата“ с очакването да се насладя на богат и красив изказ, но и с надеждата да бъде увлечена в нещо съвсем ново и различно. И очакванията, и надеждите ми бяха оправдани и надминати.

„Лисицата“ е роман за всеобхватната, извънгранична, безсмъртна любов. Роман за умението да дадеш прошка по обратния път - първо на другите и тогава на себе си. Прошка, която се постига с пречистваща болка - от онази, „която проникваше навсякъде и по удивителен начин възвръщаше живота на всичко, до което се докосваше.

Започва като приказка, така и завършва. Между началото и края съжителстват, без да си пречат криминални разследвания, любовна история, сюрреалистичност и нау