Кой предаде Ане Франк? Неразгадана загадка или добре пазена тайна

Над трийсет милиона души са чели дневника, който води Ане Франк, докато се укрива със семейството си и четирима други евреи в Амстердам през Втората световна война. Когато нацистите ги арестуват и изпращат в концентрационни лагери, дневникът остава единственото свидетелство за богатия вътрешен живот на една необикновена личност. Нищо обаче от написаното по-късно за историята на Ане Франк – журналистическите материали, биографиите, пиесите, романите, не предлага убедителен отговор как тези осем души са успели да останат неразкрити повече от две години и какво или кой накрая е довел нацистите до прага им.

Използвайки нова технология, неотдавна открити документи и модерни следователски методи, международен екип, ръководен от пенсиониран агент от ФБР, най-сетне разгадава загадката, вълнувала поколения наред от края на Втората световна война насам: Кой предаде Ане Франк и семейството ѝ? И защо?

Трагичната история за Ане Франк и нейното семейство

Ане Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят на „Гангхоферщрасе“, и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн“ №37, ет 2. Тук Ане и Марго тръгват на училище и създават нови приятелства. Ото Франк създава и ръководи фирмата „Опекта“. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт“ №263, в задната част на сградата на „Опекта“. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта“, техни доверени приятели.

В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща. Там изживява и най-красивия момент от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно добре две години.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията – Антон Алерс, уж „приятел“ на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец. На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в Аушвиц на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март – и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен“, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат“, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945, когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите служителки Мип и Ели намират дневника на Ане. През 1947 г. Ото Франк сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Het Achterhuis“ – „Задната къща“ и веднага привлича вниманието на публиката. През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. 

Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея. През 2004 г. екипът на „Дискавъри чанъл“ излъчва филма „Кой предаде Ане Франк?“. Най-добрата приятелка на Ане – Жаклин ван Марстен написва книга за нея. Училището, в което е учила Ане, днес носи нейното име. Ане е толкова известна, че ѝ правят два паметника – единият е пред музея, а другият – в парка на „Мерведеплейн“.

***

"Книгата на Роузмари Съливан е изумителен пример за историческа детективска работа, умело структурирана и завладяващо написана."
- "Телеграф"

***

Розмари Съливан (1947) е биограф, поет и професор в университета в Торонто. Съливан е родена в малкия град Валоис, който се намира малко извън Монреал, Квебек (Канада). След като завършва гимназия "Свети Тома", тя посещава университета "Макгил" и получава бакалавърска степен през 1968 г. В същата година се омъжва, но продължава обучението си в Кънектикът, където получава магистърска степен през 1969 г. Образованието си завършва с докторска степен в университета в Съсек с изследване върху поезията на Теодор Рьотке през 1972 г.

След завършване на средното си образование, Съливан се премества във Франция, за да преподава в университета в Дижон, а по-късно в университета в Бордо. До 1978 се мести от град в град и преподава в различни френски висши учебни заведения. През 1978 г. решава да се посвети на писането, докато продължава да преподава в университета в Торонто.

Тя пише "мъдро, разумно и добре". Първата й колекция с поезия получава наградата "Джералд Лампарт" за най-добра първа книга за поезия, публикувана в Канада през 1968 г. През 1987 г. Съливан започва да пише биография на Елизабет Смарт, озаглавена "By Heart".

Не след дълго разбира, че е пристрастена към биографиите, а през 1995 г. скоро след това издава първата си биографична книга посветена на друга канадска писателка Гуендлин Макиън. Тя печели многобройни награди, включително най-престижната награда за роман на Канада, наградата за автор на Канадската асоциация на авторите, медала на президента от университета в Колумбия.

Освен с кариерата си в писането, Съливан работи и с "Амнести Интернешънъл" от 1979 г. насам, а през 1980 г. създава конгрес за подпомагане на "Амнести интернешънъл". Съливан е пътува из целия свят, включително Русия, Чехословакия, Куба, Чили и Никарагуа.

Съливан е избрана за офицер от Ордена на Канада през 2012 г. През 2015 г. тя печели наградата и за „Дъщерята на Сталин: биографията на Светлана Алилуева”.