Лятото на красивия бял кон

Сборникът разкази „Лятото на красивия бял кон“, който излиза за пръв път на български, затвърждава славата му на ненадминат сладкодумец, на бунтар и неконформист. Сароян е сред малкото писатели, удостоявани и с „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий, и с „Пулицър“, който той отказва с довода, че „не може да бъде купен“.

Стивън Фрай го определя като един от най-недооценените писатели на ХХ век и го поставя по значение редом до Стайнбек, Хемингуей и Фокнър, Рей Бредбъри споделя, че в продължение на 20 години не се е уморявал да го чете, Кърт Вонегът заявява, че „когато Сароян е бил на двайсетина-трийсет години, е пишел по-добре, отколкото е имал право“.

А Кръстан Дянков, който го е познавал лично, казва, че „в света на неговите книги… човек се чувства и весел, и малко тъжен, и напрегнат, готов на всякакви изненади, и майсторски предразположен да повярва във всякакви небивалици. Само едно не може: да остане безразличен“.