Петър Дънов: Вяра, надежда, любов

Вие трябва да се убедите, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата природа или на Бога. Тъй както слънцето изгрява и помага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат.

Да вземем закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.

Пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В израстването си ще имате разни влияния. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.

Сега да се върна към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Ще знаете, че и всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в едно кино го няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разкаже колко го обичам. Кой е този човек? Този, който е отвътре, той ще ми разказва колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В такъв случай, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тези връзки се разтеглят. Където и да замине, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов допуска, че може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“